Сподели тази статия.

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn

 

Това е ИЗВЕРГА оставил 100 коня на произвола на съдбата, след като е усвоил европари за тяхното отглеждаНЕ!!!

Дано Господ бъде справедлив с теб ИЗРОДЕ и се мъчиш в 70-те кръг на ада, точно толкова са умрелите от глад коня... А за умрялото конче и умиращатата му майка отделен казан да има за теб МРЪСЕН УБИЕЦ..., написа в социалната мрежа Силвия Стойчева.

Десетки коне са починали, а около 30 бедстват, оставени без грижа във високата част на Осоговската планина.Конете са били блокирани от снега и не е имало изобщо с какво да се хранят. Те са собственост на бизнесмена Петър Пищалов от Кюстендил. Ето разказът, кото окира Фейсбук.Публикуваме без редакторска намеса покъртителния разказ на Dog Help – BG.

1521986491 29019873 1549682078477727 1667271797 n

Спешна помощ за 30 бедстващи и умиращи от глад коне! Организации или доброволци – някой може ли да реагира? Утре ще бъде споменато името на собственика! Публикацията не е за чувствителни хора! Споделям я, защото е нужно това да се разпространи, да се самосезират нужните органи, тъй като досега не са го сторили!

Притури се планината и затрупа около 100-на коне на поляните под връх Руен. Коне, пасящи свободно по планината, но уязвими без човешка грижа.

Месец и половина по-късно, под връх Руен е тихо. Снегът е станал три педи. Студът е сковал всичко. Гъста мъгла е забулила този връх, сякаш природата иска да скрие грозотията, случваща се там.

На върха са оцелели само 30-на коне. Останалите лежат, заринати под снега, паднали от глад измършавели трупове със стърчащи ребра, гниещи, нежелани дори и от освирепелите вълци. Сред живите коне е и една кобила. Тя е бременна, носеща в себе си плод. Кобилата не е яла от седмици, станала е кожа и кости. Но продължава да носи плода. Докато силите не я напускат и тя пада на земята. Започва преждевременно да ражда. Но не може да го изроди. Подава се само половината плод. Кобилата няма повече сили. От отчаяние започва да цвили, маха с крака във въздуха и прави опити да стане. Но не може. Другите коне гледат тази сцена на отчаяние с равнодушие. Същата съдба ги очаква и тях. Кобилата се отказва. Плодът наполовина стърчи от нея. Мъртъв. Останала без сили, тя лежи в снега и гледа примирено този жесток свят. А гарваните само това чакат. Видяли лесната плячка, налазват бавно на талази. Кобилата ги усеща. Но не може нищо да направи. Вижда ги, но е безсилна. Гарваните се приближават, усещайки немощта на тази твар. И ѝ изкълвяват окот.

Благовещение е. Но не Божи ангели се спущат над връх Руен, а демоните на смъртта вършеят там. Наполовина потънала в снега, кобилата диша едва. Жива е, но живот ли е това? Последната й телесна температура отива, за да стопи снега и да направи място, където мършата ѝ ще гние. Окото й зее проядено от гарваните. Не се движи, не диша. Само стои. Поне мъртвата ѝ рожба не е наполовина заклещена в нея. За това помогнаха вълците през нощта. Или късно през вчерашния ден? Има ли значение, щом като е мъртва, преди да е умряла?

Бързо избавяне от мъките, Блага. Съжалявам, че времето не благоволи да ти бъде помогнато на време.

Искам да благодаря на всички, които пожелаха и помогнаха на останалите 30 коне да бъдат нахранени.

А на собственика на конете пожелавам да намери вътрешен мир и Бог да му прости някой ден. Защото обществето не може. Просто, защото е... безочлив!