Сподели тази статия.

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn

Така заварих баща си и майка си, която е придружител на карциномно болния ми баща, в онкоотделението на болницата в Добрич, посреднощ.

Изхвърлени от стаята им. Изхвърлени в коридора. Защото, нямало места в болницата.
Предния ден заявих че искам да платя за да остане и мама с него.
Аз, който цял живот работих за този град. Цялото ми семейство. Дъщеря ми. Зет ми и той.
Изхвърлени като кучета в коридора – мама и тати.
Предния ден се опитвах и да му осигуря кръв, чрез мои приятели.
Колеги... ? Д-р Байчев...? Приятелю... Какво става?
Исках само да лекувам баща си.
Дори и това ли не заслужих за толкова години?, написа в социалната мрежа Hasan Efraimov