Сподели тази статия.

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn

Изгасете си телевизорите и вземете една книга за четене, призовава кинолегендата

Франко Неро e роден на 23 ноември 1941 г. в Парма, Италия. Истинското му име е Франческо Спаранеро. В театралното училище към „Пиколо театро” на Джорджо Стрелер в Милано, актьорът е най-недисциплинираният студент, почти не ходи на лекции. Работил е с режисьори от ранга на Серджо Корбучи, Карло Лидзани, Дамяно Дамяни и киновеличия като Клаудия Кардинаре и Лорънс Оливие. Всички режисьори, които са работили с Франко Неро, го определят като „кинозвяр” и споделят удоволствието от присъствието му на снимачна площадка. Италианската филмова легенда, който бе гост на 19-ия София филм Фест, даде специално интервю за BIG5. Звездата от Джанго получи Наградата на София и пристигна у нас за световната премиера на филма с „Децата на Маам” на режисьора Паоло Консорти.

Г-н Неро, снимали сте се в над 200 филма. Имате участие в сръбска и унгарска лента. Имате ли желание да се снимате и в български филм?
Да, защо не. Стига да ми хареса сценария на филма. Но главният герой трябва да е значим за вас българите. С удоволствие бих влязал в роля. В Унгария, когато играх техен човек във филма The Conquest, се продадоха близо девет милиона билета. В Югославия също фурорът беше голям. Спомням си, че филмът Banovic Strahinja беше един от най-гледаните през 80-те на миналия век.

В момента участвате в последната част от дългогодишния проект за новия „Джанго“. Разкажете малко повече за проекта.
Да, снимам се в продължението, което е с работно заглавие „Джанго е жив!“. Историята е много интересна, действието се развива през 1920г. Джанго вече е малко поостарял, както и аз самият. В този последен филм героят ми ще бъде с наранени ръце. Сигурно си го спомняте от предишната лента. Интересното е, че Джанго сменя коня си с автомобил. Най-вероятно продуцентът на филма ще бъде Робърт Родригес.

Известен сте с това, че не сте фен на телевизията. Какво точно имате против?
Аз съм наистина против телевизията във всяко едно отношение. Моят девиз е: Изгасете си телевизорите и вземете една книга за четене. Филмите трябва да се гледат в киносалона, а не по телевизията. Телевизията не ти дава култура. Има и такива канали, където може да научиш нещо полезно, например National Geographic . Но сериалите и теленовелите ме депресират.

Разкажете малко повече за участието си в „Джанго без окови”.
Тарантино ме убеди да се снимам в „Джанго без окови” на закуска, която продължи близо четири часа. В началото не исках да участвам, но след като се видях лично с Тарантино, приех поканата. Спечели ме с това, че филмът е вдъхновен от стария уестърн „Джанго”. Снимахме две сцени, които мислех, че ще са девет минути, а станаха три. Радвам се, че Тарантино успя да запази концепцията на стария филм, въпреки че много се различава от „Джанго”.

Как мислите, може ли да се възроди жанрът на спагети уестърните от едно време?
Трудно е да се предвиди такъв възход в наши дни. Аз обожавам уестърните. От 200 филма в кариерата ми, десет поне са уестърни. Винаги съм се забавлявал, докато съм ги снимал. Това беше моята съдба . Спомням си, че като дете винаги сънувах конник на една планина. Има стара африканска поговорка, която казва: „Може да се събудиш много рано сутрин, но твоята съдба се е събудила половин час преди теб. „ Моята съдба е да яздя кон. За кариерата си в киното дължа много на съдбата, срещнала ме с едни от най-забележителните кинематографисти. Между тях особено съм благодарен на Лорънс Оливие.

Станахте много популярен и с ролите си в политическите филми на Дамяно Дамяни и Карло Лидзани. Какви са тенденциите за политическото кино в Италия?
За съжаление вече в Италия се правят само глупави комедии. Авторското политическо кино от 80-те години вече не съществува.

Мариана Климентиева

BIG5.BG