Сподели тази статия.

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn

Професор Стефан Данаилов е уникален преподавател и човек. Това казват за него студентите му в НАТФИЗ.

Те мечтаят да бъдат в неговия клас и след това са му благодарни цял живот. Актьорите, били на една сцена или в един кадър с него, също смятат споделените професионални мигове за нещо изключително. Ще празнува ли рождения си ден този изключителен мъж и творец, ще разберем от самия него. Рожденият ден на любимия актьор на България започна с интервюто за BIG5, след което Ламбо се запъти към парламента, където да почерпи колегите си за своя рожден ден №73.

- Професор Данаилов, как се чувствате на рождения си ден?

- Ординарно. Нищо особено.

- Ще празнувате ли днес?

- По начало имен ден и рожден ден празнувам навръх Коледа. На 25 декември събирам приятели. Правя това вече години наред. Обединявам празниците в едно.

- Студентите ви казват, че много безпристрастно гледате на тях, не ги делите. Трудно ли се постига това като преподавател?

- Това ми е практика от години. Не деля студентите на по-симпатични и по-малко симпатични. Нормално е човек да има повече симпатии към някого, но никога не съм го показвал, защото е болезнено за останалите. Независимо, че са студенти, младите хора са чувствителни, пък и ние сме чувствителни. Когато видиш, че режисьорът харесва повече друг актьор, а не теб, ти става неособено приятно. И в този случай съм се старал през всичките години студентите да имат горе-долу равностойна изява на сцената. Защото това е тяхно право.

- В събота ще има интересно представление в НАТФИЗ на ваши студенти. Кое ще бъде то?

- Ще се играе „Зойкина квартира“ или „Ателие“, както го наричаме, на Булгаков.

- Вие имате невероятен филм „Следите остават“. Доволен ли сте от следите, които вие оставяте след себе си?

- Не се изживявам като човек, който оставя следи или не оставя. Хората ще кажат, времето ще отреди дали съм оставил.

- Изпитал сте голямата любов. Лесно ли се споделя тя и може ли да научите на нея вашите студенти? Днес любовта сякаш не е такова себеотдаване, каквото е била преди, когато е продължавала цял живот.

- Любовта е вечна, не може да е сезонна. Няма как през XX век да е била по-силна, отколкото през XXI или пък през XIX век, когато са написани най-красивите любовни романи. Не може да научиш някого да обича. Това е усет и е нещо прекрасно. Когато съм бил влюбен, съм бил най-щастлив. По това може да познаеш дали човек е влюбен или не - дали е усмихнат, дали излъчва енергия. Влюбеният човек винаги излъчва повече енергия.

- Тя вдъхновява ли?

- Вдъхновява те. Тя те прави по-друг. Химията заработва по другояче.

- Значи е лечебна?

- Може и така да се счита, но пък не може да си влюбен заради лечебните свойства на любовта.

- Каква е отговорността на един мастер, както ви наричат?

- Отговорността е голяма. Най-много ме тревожи какво се случва, след като студентите се разделят с мен. Дали успяват да пробият в нашата система. Много е сложно. Конкуренцията е голяма. Затова искам да бъдат перфектни, за да направят впечатление, пък и да имат повече заряд в професионалната торбичка - уменията и качествата, които един актьор трябва да има. Нашето е малко и като занаят. Талант, талант, но трябва да знаеш как да пласираш този талант.

- Какво си пожелавате за рождения ден?

- Само здраве.