Сподели тази статия.

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn

След десетки роли на сцената и екрана актрисата Йоана Буковска изпита отново усещането на дебютанта.

Той дойде със стъпването й на музикалната сцена - звездата на БГ киното и театър „Българска армия” пропя срещу насилието над деца заедно със свои колеги. Парчето „Мое мъничко дете” вече има и официално видео. В благородния проект участват Ралица Бежан, Филип Аврамов, Кака Лара и Лео. „Нямам проблеми с пеенето. Достатъчно музикална съм, свирила съм на пиано като малка, но нямам амбиции за кариера в тази област. Пропях заради каузата”, казва Йоана. Какво изостри чувствителността й по темата, как отглежда децата си и на какво откликва сърцето й сега – потърсихме актрисата с тези въпроси. Тя ни отговори честно и без заобикалки, както го е правила винаги.

- Йоана, защо тази кауза ви е толкова близка?

- Всички в този проект сме съмишленици като млади родители и няма как да останем безучастни към една кауза, свързана с ненасилието над деца. Аз съм много чувствителна на тази тема, възпитавайки в момента собствените си деца. Сблъсквам се с потресаващите факти, които напоследък стават все по-голям проблем. Част от българските деца живеят в нечовешки условия - почти като в концлагер. Бъдейки и актьори, и певци, ние сме лицата и се надявам да бъдем и червената алармираща светлина и звънец, който казва: „така не може”. Трябва да се замислим и да вземем конкретни мерки.-

Какви трябва да бъдат тези мерки?

- Ние искаме този проект да прерасне в сдружение с идеална цел. Ще бъде неполитическа организация, която да помага на децата в беда. Не просто да направим една песен, която да мине и да замине като всяко друго нещо. Все още не е ясно какво точно ще бъде, но като почнем да изготвяме устава на сдружението, идеята ще изкристализира. Най-общо казано, искаме да създадем телефонна линия, на която всеки, който има проблем, да може да се обади и да сигнализира за насилието над децата. Място, на което може да се укриеш, ако се чувстваш застрашен. Психолози също ще са ни необходими. Всички тези родители, които причиняват това на децата си, те не са толкова виновни, колкото болни. Нужно е да осъзнаят проблема си и да потърсят помощ. Надявам се да говорим не по тъжния начин, а по един по-ведър.

- Може ли да влезете в кожата на един родител, който насилва детето си?

- Смятам, че детето се ражда личност. То не става такова на 18 години. Всеки от нас трябва да има съзнанието, че отглежда бъдещото си. Ако ти имаш това съзнание, няма как да влезеш в ролята на насилник, защото никой от нас не иска да има разрушители в живота си. Нали се борим за една по-хуманен социум, където насилието и войната не съществуват. Но това трябва да започне от всеки един от нас.

- Много родители обаче смятат, че боят изгражда. Какво е вашето мнение?

- Това беше прието в нашето детство. Времената и обществата се променят първо чрез мисленето. Когато то се промени, ти изграждаш един нов свят. Много е трудно, когато в края на деня търпението ти свърши и нервите са ти опънати до краен предел. И много хора посягат. А би трябвало да превъзпитат първо себе си. Затова детето е най-големият учител, защото непрекъснато те поставя на това изпитание. Аз затова се опитвам поне с моите деца да им показвам доброто и красивото, защото то ще се мултиплицира, и не мисля, че шамарите са форма на възпитание. -

Написахте ли вече писмо до Дядо Коледа?

- Засега само разбираме какво е Дядо Коледа. Все още сме на две години и четири месеца. Но вече знаем какво е Коледа. Информираме се и трупаме емоционален запас по въпроса. Предполагам, че истинските писма до добрия старец ще дойдат догодина, когато Любомир и Вяра ще са много по-завършени като изказ, като осъзнаване на желанията си. За тях в момента това е една голяма положителна емоция, от която всички постепенно се „разболяват” и е доста приятно изживяване.

- Когато близнаците боледуват, как ги лекувате?

- Привърженик съм на бабините илачи, билки и на сиропите. Лекувам ги основно с хомеопатия. Педиатърката ми работи също с хомеопатия. Естествено, когато видя, че от три до пет дни не мога да овладея положението, отиваме при лекарката. Но тя знае, че аз съм тотално против антибиотиците. Досега успешно сме се разминавали с тях, слава богу. Аз смятам, че конвенционалната медицина не е панацеята, напротив. Природата ни е дала всичко най-добро. Само че на много хора във фармацията това не им е изгодно. Има много природни лекове дори за нелечими болести.

- Кога се породи този ваш интерес към билколечението?

- Много се интересувам от тези неща. Особено когато мама се разболя и умря от рак. Вече съм дълбоко убедена, че медицината, на която сме подложени от детството, по-скоро ни прави жертви, отколкото щастливи потребители. Ако видиш едно лекарство колко странични ефекти има, започваш да се питаш дали то ти помага, или те убива бавно.

- С какви билки се лекувате?

- Привърженик съм на клеевата тинктура, с която дори правя на децата си капки за нос. Синапените лапи, компресът за гърло с извара също помагат. Моят проблем с близнаците ми сега е, че не търпят никакви компреси. Не са достатъчно осъзнати и си ги махат. Но ще преодолеем и тази база и ще преминаваме по-лесно през болестите.

- При лечението на рака на майка ви ползвахте ли алтернативни средства?

- Ние минахме през всички неалтернативни методи, за да се окаже накрая, че е късно за всичко алтернативно. Майка ми мина и през химио-, и през лъчетерапия. Тя си отиде заради лъчетерапията. Процедурата напълно й изгори червата. След този ужас лекарите могат да ми говорят всичко, но ако не дай си боже, се разболеят, те не се лекуват с традиционни средства. Търсят отрова от скорпион, но не прилагат химио- и лъчетерапия.

Какъв опит имахте с родните лекари?

- За родните лекари мога да кажа само добро. Те се бориха докрай. Много съм благодарна на Боно Славчев, който я оперира. След 7-часова операция успяха да спасят пет сантиметра от червата й. Казаха ми, че нищо не могат да направят, защото нещата са били изпуснати на един по-ранен етап. Много им е кофти, когато им се налага да признават, че някой друг преди тях е направил непоправима грешка. Случват се лекарски грешки, но когато те се натрупват, трябва да настъпи някакво осъзнаване на самите доктори. И да не се казва: „Само това може да се направи”.

- Как успяхте да преодолеете този тежък период от живота ви?

- Този период съзнателно се опитвам да го изтрия от съзнанието си. Това е тъжен период, който свърши още по-тъжно. Мъчно ми е, че мама не видя сватбата ми, децата ми. От тогава ми се случиха много положителни неща и по-скоро сега тревогите изцяло ми са насочени към децата.

С какво ви промени майчинството?

- Върна ме в детството. Това са най-хубавите ми години. Аз отново намерих себе си. Тези две години са най-щастливият ми осъзнат период от живота. Режимът ми се диктува от тях за тях. Нищо друго не ме интересува. Това е едно наистина щастливо време, което аз, слава богу, на късни години успях да му се насладя. За съжаление от септември се върнах на работа и съм много нещастна, защото ги виждам вече пораснали.

- По естествен път ли родихте?

- Не, със секцио. Аз имах една много силна колитна криза, след като родих. Цялото раждане продължи цели 36 часа. Но не съществува раждане без болка. Добре, че ми остана белегът от операцията и стриите, за да не забравям, че те са излезли от мен. Но периодът на бременността се забравя изключително бързо. За мен това беше най-важната роля в живота ми.

- Как се върнахте във форма?

- Много бързо. През самата бременност ходих на йога. Грижите покрай близнаците ми помогнаха да си възвърна формата.

- Те слушат ли ви, или са палави?

- Разбрани деца са. Не бих казала, че са палави. Но то си е леко смущаващо, ако седят мирно като роботи. Те растат много смели, отговорни и артистични млади хора. Надявам се, че с общите усилия на мъжа ми, на свекърва ми и на нашата детегледачка Ваня, вървим в правилната посока. Те ме променят всеки ден като ми предлагат един много прост и на моменти абсурден поглед към живота. Децата са много точен лакмус и аз се опитвам да не ги променям като същност, за да не им налагам измислената матрица, в която ми се е налагало аз да живея. Виждам, че човек наистина си идва с характера и човек е в голяма заблуда като си мисли, че може да формира някого. Може да му дадеш само посока на нормите, които не бива да прекрачва.

- Съществува ли връзка между тях?

- Огромна. Когато са заедно, не си личи толкова много. Но когато по някакъв повод се разделят, стават много тъжни. Като са заедно, са такъв тандем. Без да се виждат, знаят къде е другия. Те са зодия Лъв като баща си и имат силно развито чувство за справедливост. Ако не се отнасяш с тях като с партньор, нищо няма да постигнеш.