Сподели тази статия.

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn

Госпожо Роуз, Виесте бизнес дама и най-успешната Мисис България и Мисис Европа, как се промени животът Ви след титлите?

Едва ли има сериозен човек, който да дели живота си на “преди титлите” и “след титлите”. Когато дните са изпълнени със съдържание, титлите, наградите, признанието нямат онзи смисъл, който повечето хора сигурно виждат, тъй като ти сам си знаеш как и колко препятствия можеш да преминеш, как понасяш удари и как се изправяш, когато някое разочарование те събори. Но, безспорно, конкурсите са предизвикателство, което те развива. Срещаш интересни, различни хора, които също са настроени да преодоляват и да побеждават. Радвам се, че имах възможността да бъда част от организацията на Мисис България, които скоро отпразнуваха 20 години от своето създаване. Подобни срещи, подобни дейности развиват душата, образоват сърцето. Всяка нова среща в живота ти дава знания за самия теб, за това какво можеш да приемеш, какво отхвърляш у другите, без кого не ти е пълен живота. Учат те да подбираш обкръжението си, възпитават чувството за стил. Много обичам думата “умереност” – тоест да подхождаш с ум и с мярка, обичам, уважавам, предпочитам умерените хора. Обучението да си умерен продължава цял живот, а конкурсите, ако разбира се, имаш правилната преценка за себе си и ставащото наоколо, развиват умереността по-бързо, иначе един човешки живот може да не е достатъчен. Освен титлите Мисис България 2011 и Мисис Европа 2012 получих и други престижни отличия в сферата на бизнеса, но, разбира се, най-голямото признание получаваш в къщи: в подкрепата и топлината от страна на семейството ми.

Какво е за Вас успехът?

Успехът. Аз не мисля за него. Ако тази дума не фигурира във формулировката на въпроса ви, сигурно никога няма да се сетя за нея. Чакайте да помисля. Успех е, когато съм спокойна. Успех е, когато вечер сме събрани около масата цялото семейство и си говорим. Успех е, когато усетя приятелска подкрепа – все едно за какво. Успех е, когато се събудя сутринта и независимо от грижите, които всеки човек има, просто се усмихна и загърбя всички страхове, притеснения и приготвя кафето с ведра усмивка . Нашият свят е красив и – да, това е успех. По отношение на работата, там има решения. Винаги вземаме правилните решения в дадената ситуация. Ситуаците се менят, решенията също. У нас повечето хора свързват успеха с работата, аз не мисля по този начин. Мисля и, че е успех да запазиш личния свят встрани от професионалния. Всеобщите измерения за успех като богатство, власт, слава са временни постижения, които в повечето случаи не носят пълно щастие и удовлетвореност, ако не сме заобиколени от любовта на хората. Вярвам, че уcпexът e пocтижим, нo изиcĸвa пpaвилнaтa формула и подходящите дeйcтвия в тoчния мoмeнт. Изобщо, явно съм склонна да търся успеха във вътрешния, личния свят, не в общоприетите белези за социална успешност, които докарват толкова хора до безсъние и лудост.

Само красотата достатъчна ли е на една жена, за да успее?

Живеем във време, когато външността е цел номер едно. Това е голяма заблуда. Знаем, че човек свиква с всичко – и с най-голямата красавица да живееш, на преден план винаги ще излезе нейният характер, начина, по който тя общува, по който посреща трудностите в ежедневието си. Така, че отново ще спомена любимата си дума: умереност – ум и мяра. Има ли умереност, има стил, има приятно, ненатрапчиво поведение. Има красиви отношения в дома. Има истински приятели. Красивата външност не е достатъчна за това. Всъщност, красотата без съдържание е изключително тежък кръст, който е разрушил душите на не една много красиви жени. Чувала съм, че най-добрият съвет от баща към син е: гледай жена ти да е умна, пък нищо, че е хубава. А и няма красота завинаги, но има грейнали красиви възрастни очи, има горда осанка, има вътрешен гръбнак, който – нали помните Станка Пенчева – “даваш ли, не пресмятай; губиш ли – не съжалявай; за всичко плащай сама и нека гордостта да изправя главата ти като железен гръбнак” – тоест красивото съдържание, вътрешната сила – те са завинаги. А външността е дар, но не е притежание. Тя е нещо, което ако не развиваш личността си, просто я губиш с времето. Вярвам ще се съгласите с мен, че правилното поведение, красивата походка, стилът на обличане и харизмата са неотменни спътници на успешната жена, която умее да комбинира ролите на грижовна майка, любяща съпруга, вярна приятелка и доказан в областта си професионалист.

 Какъв е най-екстравагантният елемент или цвят в гардероба ви? Кои са вашите предпочитани марки? 

Разбирам от мода. Занимавам се с мода и интериорен дизайн .Приятелите ми считат, че имам таланта да се обличам стилно. Не бих казала, че гардаробът ми е издържан в един или няколко конкретни цвята – имам облекло и аксесоари за всякакво настроение и за всеки случай. Обичам чантите и обувките – някои са истински шедьоври. Относно предпочитаните марки, като човек, който се занимава с мода, на първо място бих поставила Роуз Фешън като представител на американския бранд Джовани. В ежедневието си залагам на марки като Dsquared, Philipp Plein, Dolce & Gabbana, а за по- специални случаи обикновено избирам Balmain, Ermanno Scervino, Louis Vuitton, Versace, La perla, Channel, но няма правила.

Позволявате ли си импулсивни постъпки, коя беше последната?

Не съм човек, който ще зареже всичко и ще хукне нанякъде. Импулсивността е присъща на хората, които още не са опознали достатъчно добре себе си и имат повече свободно време. Имам прекалено много отговорности и съм свикнала да мисля за последствията от всяка отложена и нерешена задача. Но, когато можем да си го позволим, със семейството ми съвсем импулсивно можем да заминем къде ли не – просто, за да се порадваме на живота ни заедно .

Последният подарък, който Ви зарадва!

Много съм благодарна на родителите си, които са ме възпитали да се радвам и да ценя жестовете на внимание. Не е задължително да получа подарък в общоприетия смисъл. Примерно, снощи ми се обади приятелка, просто за да ме чуе. Каза ми, че съм от много малкото хора, на които има доверие. Ето – това е подарък. Обичам смисъла, емоцията, любовта, която хората влагат в нещо, с което да ме зарадват. И пак – може да е торта, телефонно обаждане, пътуване, нов дом или картичка – важна е вложената топлота. Тя радва душата. Аз съм от хората, които могат и с две, и с двеста и, сигурно затова успявам да разпознавам истинското от привидното.

Най-добрият житейски урок, който сте получили до момента?

Хм, сигурно това е убедеността, че животът е едно безкрайно училище, в което оцеляват любопитните, прилежните, помагащите, съчувстващите, отворените, добрите (не безхарактерните, а добрите) хора, които не мрънкат. Хората, които знаят, че всеки плюс има уравновесяващ го минус и, че от нас зависи еднакво мъдро да приемем и едното, и другото. Няма само добри, или само лоши хора. Ние сме микс. Ние сме разнообразни, радват ни различни причини, но ни боли еднакво и болка ни причиняват едни и същи проблеми: предателство, загуба, разочарование, трудно решими противоречия. Често си повтарям, че не е важно какви са ти проблемите, важно е как ги решаваш. Няма хора, които да са “хепи” и “топ” 24/7. Ние обикновено виждаме красивия резултат, но не виждаме мъчителните тренировки преди резултата. Умните хора винаги ги имат предвид, и затова уважават тези, които са постигнали нещо. Имала съм добри житейски уроци, нали?

Каква е вашата идея за благотворителност и как една известна личност може да помага най-добре?

Благотворителността е резултат от желанията на сърцето. Тръгнеш ли да пресмяташ и да говориш за това – благотворителността изчезва, изместена от пиара. Известността затова е важно да е резултат от професионално израстване, защото известните хора са следвани, копирани, по тях се равняват, те задават тона на цялото общество. Колкото и да не ни се иска, това е факт – хората следват известните и е много важно за всяка нация, кого тя е поставила в авангарда си.

Кои са личностите, които Ви вдъхновяват?

Вдъхновяват ме справящите се хора. Не е нужно те да са мъртви или канонизирани, за да ми дадат сили да се изправя и да продължа. Имам приятели, които са доста вдъхновяващи. Имам синове, които буквално ме теглят напред с добрите си сърца, със силата на духа си, с красивите приятелства, които създават. Разбира се, обичам да чета биографични книги. Обичам да гледам исторически филми, обичам да се пренасям в други епохи, където е имало всичко, което имаме и днес, само че в друга опаковка. Всяко време има нужда от герои. Винаги красотата е била и дар, и бич. Зависи накъде ще тръгнеш, зависи какъв е твоят личен избор и колко можеш да платиш за него, как държиш гарда и как издържаш на отговорността пред собствената си съвест. Обичам стоиците. Дневниците на Марк Аврелий не звучат ли съвременно и днес? Или писмата на Сенека до Луцилий за ценността на времето – единственото, което човек никога не може да върне обратно, нито да си купи, след като веднъж го е загубил. Колко сме научили от Сенека, след толкова повторения през вековете? Харесвам устрема на Опра Уинфри, отгледана в изключителна бедност, първата афро-американка, която става милиардер. Опра казва, че „Целият смисъл на това да бъдеш жив е да се развиеш до завършената личност, която ти е отредено да бъдеш.“ Тя е пример, за това, че няма значение откъде тръгваш, а накъде отиваш. Принцеса Даяна е друга жена, на която много се възхищавам. За краткия си 37-годишен живот, тя се превърна в обожавана от целия свят личност, заради своята борбеност, загриженост и всеотдайност. „Аз живея за синовете ми. Ще бъда изгубена без тях.“- казва Лейди Даяна. Биографията на Жаклин Кенеди също ме провокира. Тя създава модела на президентската съпруга, съчетавайки класа, чар, финес, упоритост и висока интелигентност. От модните среди няма как да не спомена Коко Шанел и неповторимият й нюх за модата. Избрана за една от стоте най- влиятелни личности на двадесети век. Създаденото от нея е еталон за стил и до ден днешенОбичам Мария Калас. Един от най-честните професионалисти, за които знам. Велик житейски път, без професионални компромиси. Велика жена. Колко има днес като нея? Живеем във време, когато информацията е лесно достъпна, но – отново – как разпределяме времето си и как поставяме приоритетите си.

Кои са вашите любими дестинации? Къде обичате да пътувате?

За мен е важно с кого пътувам! Не толкова посоката, а спътниците, приятелите, семейството. Светът е прекрасен. Където и да отидеш, ако имаш очи за красивото, винаги ще го откриеш. По-важно е с кого ще споделиш откритията си. И все пак, ако трябва да спомена конкретна дестинация, то това ще е Австралия, Америка, Доминикана, Малдивите. Обичам слънцето, топлината, ярките цветове на природата, особено, когато навън е зима и почти всяка есен мечтая да отлетя някъде на топло.

В какво вярвате, какви са вашите убеждения?

Вярвам в силата на човешкия дух. В силата на човешките желания. Само се огледайте – всичко, абсолютно всичко около нас, преди да стане реалност, е било нечие желание, нечия мечта. Силата на това желание е победила трудностите по пътя към реализацията му. Вижте построените катедрали – те не са паднали от небето и не Боговете са правили тухлите и проектите за тях. Във всички времена финансирането е било проблем. Но има ли желание, има ли енергия – няма прегради. Всеки от нас притежава част от небето – онова свое късче, което може да го издигне високо, ако желанията и мечтите му са достатъчно високи. Всичко е постижимо. Няма добро, което да е невъзможно. Аз много вярвам в това. Убедена съм също, че е проява на добро възпитание да водиш своите битки сам, както и да се справяш с лошото си настроение сам. Дължиш на любимите си хора усмивка, ведрост, подкрепа, грижа. Понякога трябва да видиш “отвъд” това, което те ти спестяват, за да реагираш навреме, особено когато става дума за децата. Трябва да имаш време да се “вглеждаш” в очите на хората, на които държиш. Имам прекрасни, мили родители, които ме възпитаха да устоявам, да съм изправена и да действам решително, когато се налага. Много съм им благодарна за това.

Не летя в облаците и не забравям откъде съм тръгнала. Мисля, че това е изключително важно за всеки здравомислещ човек, дори и да е Мисис България 2011 и Мисис Европа 2012 

Катя Роуз за сп. Deluxe Life