Сподели тази статия.

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn

Джефри Суейн не е писател или публицист, а авторитетен историк, специалист по руска история.

От неговото перо не можете да очаквате публицистичен патос или идеологическа предпоставеност. Кинематографичният му подход ще ви пренесе по години, месеци, дни и дори часове в една реалност, наситена с мирис на барут, гняв, желание и енергия за промяна, хаос, отчаяние, политическа слепота, манипулации, довели в крайна сметка до подмяна на въжделенията на един народ да осъществи буржоазна революция и да създаде демократични институции. Вместо това се поставя началото на диктатура, която ще продължи до разпадането на Съветския съюз и ще въздейства със задна дата и върху настоящето. Всичко това е разказано в контекста на колебанията на един слаб и недалновиден монарх и съответно на рухването на царизма, политическата незрялост и наивност на буржоазните партии, тътена на Първата световна война, грешките на политическите водачи, умението на болшевиките да се възползват от всяка пролука във властта и междувластието, за да заграбят управлението. „Кратка история на руската революция“ не акцентира върху поведението на Ленин и останалите водещи фигури, осъществили революцията, а по-скоро върху поведението на работниците, селяните и войниците. Това наистина е история на обикновения човек, който копнее за изконни неща като хляб, мир, човешки права. Любопитно е да се проследят умереността в поведението и уважението към другомислието, които проявяват петербургските работници в хода на революционните събития. Представата ни за груби, недодялани и ожесточени „редници на революцията“, които вилнеят из Петроград, вероятно породена от идеологизирани четива и филми, ще се сблъска с факти, които доказват колко разумни са били бащите на семейства и колко близък е манталитетът им до този на съвременните хора на труда. Тези неопитни и в мнозинството си необразовани хора инстинктивно са смятали, че унищожаването на инакомислието и липсата на плурализъм е нещо пагубно, и историята ни учи, че са напълно прави. От „Кратка история на руската революция“ става ясно, че Ленин и принципът на партийната дисциплина се оказват злият гений на тези събития, които, вместо да доведат до модернизиране на политическия и икономически живот в Русия, водят до установяването на терор, който ще унищожи повечето от революционните водачи. Поглеждайки под нов ъгъл към причините за революцията, както и за международната реакция, Суейн предоставя нова интерпретация на събитията от 1917 г., публикувани, за да съвпаднат със 100-годишнината от революцията.

Професор ДЖЕФРИ СУЕЙН получава бакалавърската си степен по руски език в университета в Съсекс и след това учи за докторска степен в Лондонската икономическа школа под ръководството на професор Леонард Шапиро. Преди да дойде в университета в Глазгоу през 2006 г., където се занимава с руски и източноевропейски изследвания, той работи в университетския колеж в Кардиф, в службата за наблюдение на BBC в Кейвшарм и в университета в Бристол. Професор Суейн пише подробно върху повечето аспекти на комунистическия период от историята на Русия и Източна Европа през ХХ век, фокусирайки се най-вече върху следните теми: Латвия през първите години на съветската власт; Русия по време на Гражданската война; животът на Йосип Броз Тито.
„Суейн знае за какво говори. Той притежава забележителна гъвкавост и разбиране за причините, обстановката и тактиката на Руската революция и работата е безупречно отбелязана и цитирана.“
amazon.com
„Изчерпателна и разбираема.“
bookpage.com

„Няма да е преувеличение да се каже, че събитията от 1917 г. в Русия начертаха политическата карта на останалата част от XX век. Октомврийската революция, избухнала същата година, постави началото на комунистическия експеримент. Триумфът на комунизма в Съветския съюз през 20-те и 30-те години подтикна като реакция възхода на фашизма и нацизма в Европа и достигна кулминацията си във варварските ужаси на Втората световна война. Тогава, до рухването на Съветския съюз през 1991 г., манията по време на Студената война бяха експанзията на комунизма и нейното ограничаване. По-голямата част от историята на XX век може да бъде проследена в обратен ред до събитията в нощта на 24–25 октомври 1917 г., когато възникнаха уличните протести, довели болшевиките на власт.“