Сподели тази статия.

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn

Бизнесът на Нели Беширова е на светлинни години от киното, но дамата с широко сърце е един от продуцентите на българския филм „12 А”.

Лентата с участието на Радина Кърджилова като учителката Лина Николова задава въпросите: „Колко струва да си готин в днешно време? Може ли да съществува истинска близост между ученик и учител?” и им отговаря по задълбочен, но забавен начин. Тъкмо младежката тема е привлякла Нели Беширова да вложи средства в това начинание.

37188916 10215896078731606 5184810590459133952 n
Казват, че първата ти книга да е написана за деца е все едно да караш шофьорски курс на ТИР. Беширова, обаче написала „Умно дете си ти, Тино” сякаш на шега. Целта й е да запълни дългите служебни полети със записки на случки и мисли, които да предаде на дъщеря си като житейски уроци. По онова време Нели пътува доста, и съзнава, че изпуска ценни моменти от израстването на детето си. Неин колега надниква над рамото й и спонтанно предлага „Защо не ги издадеш тези неща?”. Беширова отхвърля идеята със замах – все пак тя не е писателка, а за малчугани се пише най-трудно и отговорно. Идеята отлежава близо година, но колегата упорства.
„Един ден ми каза: Виж какво, имам едно предложение. Тръгвай си от офиса в пет часа вместо в шест и този един час отделяй, за да напишеш книгата”. Аз като седнах и за три дена я приключих. Дори нямаше нужда да го мисля – всичко ми беше в главата. Всичко се изля все едно пишех писмо”, припомня си Нели.
След това „Умно дете си ти, Тино” сякаш заживява собствен живот – издава я със съдействието на УНИЦЕФ, книжката се подарява на хлапета от социални домове или на многодетни семейства, които живеят в оскъдица. Четивото вече е преведено на английски и арабски…
„Книгата ми се раздава на деца от много бедни семейства, които нямат нищо – нито четка за зъби, нито дори обувки за зимата. Изпратиха ми снимка, от която настръхнах. Видях порутена ромска стаичка, в която има само едно дрипаво легло, икона и моята книга до нея, покрита с отпечатъци от мръсни детски ръчички. Толкова мило ми стана. Когато я написах си помислих, че ако помогна с един урок на едно дете, съм си свършила работата. Повече не искам”, казва Нели Беширова.