Сподели тази статия.

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn

Още помня въодушевлението си, когато разбрах, че Десислава Каменова подготвя първата си книга, и как се втурнах да я изчета. Изчистеният й стил – лек, елегантен, без излишни украшения – ме подвеждаше, че ще профуча през тези къси разкази на един дъх…

Нищо подобно.

Десислава обича да пише с кратки безподложни изречения. Обикновено разказва за героя си в минало несвършено време. Оказа се, че с този простичък инструмент ме направи свой съучастник. Изваденият от изречението герой се настани в съзнанието ми. Присъединих се към сканиращото й изследване на наглед тривиални и ежедневни постъпки и емоции. От тях обаче Десислава извлича изненадващи акценти – истински бисери или крайно неудобни препъникамъни.

Книгоиздателска къща "Труд"

Откъси

Добрите понякога откачат.
(Знаци)
...
Думите са сечиво, посредник, от който нямаме
нужда или поне не винаги.
(Без думи)
...
Когато някой е твое основание, няма защо дори
да бъде близо, защото е вътре в теб и дори ти
не можеш да му изхвърлиш багажа му от там.
(Мирис на ванилия и канела)
...
Огледайте се винаги когато имате нужда
от помощ. Има такава, тя е много близо, само
трябва да се открие. Не търсете далеч, тя е
твърде близо, може би затова не я виждате.
(Случайното добро)
...
Пътуването беше онази мечта, която е реал-
ност и баналност за тези с домовете. Бездом-
ните не пътуват. Няма къде да се връщат.
(Прегърни ме)
...
Можеш обаче да имаш всичко в един миг и на-
истина да бъдеш тъжен, когато по невнимание
и поради старост счупиш единственото, така
грижливо пазено глинено птиче. Винаги се пи-
тай дали това малко и ненужно нещо не е це-
лият свят за някого. Дали онзи миг не е целият
свят за някого?
(Ден)
 
Така и нямаше да намери сили да застане очи в
очи с тъгата си. Бягството я застигаше на
първата крачка и винаги имаше улица “Обичам
те”. Ние сами строим някои улици и булеварди,
а имената им се определят от една случайна
среща.
(Улица “Обичам те”)
...
Любовта е способна да вижда в дълбочина,
а ние твърде рядко є се доверяваме.
(Тя и той)
...
Не си спомняше нито някого от опашката,
нито нещо конкретно като случка, но си спом-
няше безпогрешно аромата на топъл хляб. Има-
ше усещането, че ароматите от детството му
са безвъзвратно изчезнали.
(Тя)
...
Най-красива му се стори не когато я видя след
раждането на първото им дете, а в момента,
в който влезе в болничната стая преди няколко
месеца.
(В неговите очи)
 
Най-трудното в живота се оказва понякога
умението да бъдеш очакван. Той не го владееше
добре.
(Лукиана)
...

Никой и не се надяваше, че нещо ще се проме-
ни, и то скоро. Корупцията беше дума, с която
бяха свикнали, и това я беше изпразнило от
съдържание. Повдигаха безучастно рамене и
продължаваха напред.
(Рай)
...
Нищо не калява срещу болката. Онази болка,
която пари като отворена рана, която носи
тъгата по отминал момент и липсата на вто-
ри шанс.
(Зарове)