Сподели тази статия.

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn

Да полетиш с Батмана в небесата е адреналиново приключение, което трудно се забравя.

Родният прилеп кръжи във висините над Сопот заедно с най-добрите в акро-параглайдинга. Терминът може да звучи сложно, но всъщност това е безмоторно летене с крило. Всеки, който желае да изпита тръпката, може да се включи в тандемните полети с 47-годишния Тодор Тодоров - Батмана.

Срещам го на практическите уроци на Red Bull Journey-versity. Вълнението от предстоящото летене те завладява още на земята. Минути преди излитането сърцето ти започва да бие лудо. След като си сложил специалната екипировка, трябва да събереш смелост да се хвърлиш от скалите. И тогава. страхът изчезва за минути, а адреналинът не ти позволява да мислиш за опасността. Когато Тодоров завърта крилото на 2000 м височина, разбираш какво е истинската свобода.

Батмана размахал за първи път криле през 1995г.

„Имах страх от полети със самолет. Мислех, че това ще ме отърве. Не ме отърва, но ми даде безкрайно много силни мигове във въздуха. С летенето издържам семейството си. Работата не ми омръзва, защото всеки път е различно. Срещаш се с много различни и готини хора,” разказа за „Монитор” Тодор. В началото всичко започнало като на шега. ”Първият ми полет беше тандемен. Спомням си, че бях в полутрезво състояние. Много ме впечатли. Не ми се виждаше страшно и опасно. Веднага изявих желание да се уча. Навремето нямаше инструктори и информация и си беше малко на оцеляване. С течение на годините натрупахме опит, хора започнаха да излизат по състезания. С навлизането на интернет нещата съвсем се промениха и вече в България има много добри и професионални пилоти,” обяснява Тодоров.

Акро-параглайдингът е доста натоварващ спорт

„Най-добрият ми приятел загина при изпълнение на акро номер. Скъсаха се всички въжета и загина. Беше преди 12 години. Той беше сред пионерите. Димитър Михов - Мицо е легенда. Той беше този, които прелетя първи 100 км,” връща лентата назад Батмана. При тандемните полети най-важна е концентрацията на пилота. „Трябва да е на 100% и е много изморително. За две години откакто се занимавам с тандемни полети, съм отслабнал с 15 кила. Иначе във въздуха нямам притеснения. Това, от което те е страх, ще те настигне. Винаги съществува риск. Въжетата на тандемните полети са десетократно подсигурени. Всичко зависи от пилота. Той трябва да прецени дали да излети или не. Спазвам следното правило: „по-добре да си на земята и да съжаляваш, че не си във въздуха, отколкото обратното,” категоричен е Тодор. За тази година Батмана е навъртял над 200 полета. „Често ме питат дали не ми омръзва. Ами, не. Даже, когато не съм в небето, си пускам филмчета с полетите. Всеки клиент е различен. Някои са по-освободени, други по-притеснени. Има и такива, които са на ръба на нервна криза. Много хора искат да летят в събота и неделя, но за съжаление ние не сме господари на времето,” смее се Тодор.

Полетът на близнаците

Близнаците Веселин и Атанас Овчарови откриват страстта си към парапланеризъма още преди 14 години. Тогава интересът им е чисто любителски, но днес спортът се е превърнал в професия. Весо е единственият професионален акропилот в България. Отскоро той е и световен рекордьор по инфинити тъмблинг (най-просто казано, салта с парапланера) в синхрон заедно със сръбския си колега Петар Лонкар. Прелитал е над целия свят, но твърди, че има още какво да се желае. Участва в документалния филм Infinity Himalaya, заснет през 2010-а над Хималаите, където лети на 5000 м надморска височина и прави каквото си иска с парапланера си.

Двамата братя Наско и Весо ”полетели” за първи път точно на рождения си ден. Нормално като за първи път имали уплаха, но пък решили да действат екстремно. ”По пътя срещнахме хора, които дигаха крилата, с които летим. Попитахме единия от тях какво правят, при което той ни обясни, че обучават хора да скачат с парапланер. Окуражиха ни с думите, че ние нямаме нужда от уроци, а направо да се качим на хълма и да скочим. Увериха ни, че няма нищо страшно и се съгласихме да го направим”, връща лентата Атанас, а брат му допълва: „Доверихме се, макар че 50 метра са достатъчни, за да се очистиш. Просто си казахме, че ще го направим така както човекът ни каже, и ще е безопасно.”

Така скачането парапланер се превърнало в ежедневие. Братята пробвали какво ли не, но установили, че летенето им носи най-много адреналин. „Определено това, че сме близнаци ни е въздействало, за да насочим интереса си към това занимание. В началото не бях толкова активен колкото съм в момента. Летях по-рядко, но с времето видях, че ако си разумен и не поемаш достатъчно рискове, можеш да се забавляваш, да го практикуваш, да го споделяш с други хора, а това ти носи невероятно удоволствие”, обяснява Наско. Спомня си, че в началото нямало толкова ясна теория или учебници, където да прочетеш повече информация, да се подготвиш. „Тогава беше по-скоро като естествен подбор, литваш и, ако не правиш глупости, може да се приземиш на земята жив”, допълва Весо. Наско се сеща по тази тема за шеговити изрази като: ”Няма проблеми, ти ако не намериш кацането, то ще те намери със сигурност. Никой не е останал горе.”

Днес близнаците са категорични, че това е спорт, в който дори и да нямаш никаква представа, дори и да решиш да си напълно самоук, пак имаш около 50% шанс да оцелееш. Любопитен факт е, че в България се намират едни от най-хубавите места в цяла Европа за летене, но за съжаление са сезонни. „Може да се практикува и целогодишно, но активният сезон, в който можеш да се вдигаш нагоре и надалече да политаш, е само лятото. В Сопот са правени редица състезания, миналата година дори имаше Световен шампионат по дистанция”, разказва Веселин Овчаров.

”Ако преди 14 години някой ни покажеше тези фигури, които правим сега във въздуха, щеше да е нереално за нас. Щяхме да ги прием за монтаж. Тогава профилът на крилото не позволяваше да е толкова стабилно, докато минава под теб изцяло или в страни. Тогава тези упражнения можеха да станат за части от секундата и без много повторения. Бяха си наистина екстремни и изискваха много умения и тренировки на пилота. Към момента екипировката толкова се е развила, че крилото ти прощава почти всякакъв вид грешки и има толкова много запас от енергия и стабилност, че дори и да правиш нещата погрешно, то си остава цяло”, разясняват Овчарови. Именно поради тази причина в момента е по-лесно да станеш акропилот отколкото добър пилот на прелет, смятат специалистите. Да се оборудваш за парапланеризъм не излиза скъпо. ”Колкото да си купиш една много стара кола,” прави сравнение Веселин. „Екипировката не изисква кой знае какви поддръжки и може да я ползваш години. Най-скъпото във всеки един спорт, с който се занимаваш е времето”, заключава специалистът.