Сподели тази статия.

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn

"Казват, че в края, животът минава като на лента.

Припомняш си най-щастливите моменти. Не е вярно. Помниш моментите, които са те разтърсили. Онези, които са те карали да се чувстваш... жив! Това беше животът ми. Или поне онази част от него, която виждам за последно. Какъв друг може да бъде смисълът на живота, освен този... Да чакаш дете... Да обичаш детето си... Да се пребориш за най- близкия си човек... Да загубиш най-близкия си човек и въпреки това да намериш сили да извървиш дългия път на самотата с някой друг, по-самотен и от теб... Да намериш сили да простиш и да поискаш прошка... Да приемеш, че ще бъдеш наивник в очите на другите, защото си готов да отстояваш мечтите си с цената на всичко. Сега знам, че добри или лоши, красиви или грозни, бедни или богати... тук, в този тунел, всички сме равни..."

Виолета ще ни липсва много.