Сподели тази статия.

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn

Подобно на хероина, кокаинът е съвременна дрога с висока чистота, извлечена от растение с дълга традиция на употреба.

В продължения на хилядолетия народите от планинските джунгли на Южна Америка са споделяли общи културни ценности, свързани с ритуалната и религиозна употреба на коката като стимулант и храна.

Всеки жител на местностите, в които коката традиционно се отглежда и употребява, веднага ще ви каже: Соса no es un droga, es comida. Коката не е дрога, а храна. И наистина в общи линии случаят май е точно такъв. Дозите кока, съчетани с пепел и смлени черупки, съдържат значително количество от ежедневно необходимите на организма витамини и минерали. Освен това коката изключително ефикасно потиска апетита. Важността на тези факти не може да се оцени, ако човек не е запознат със ситуацията и по-специално с наличността на протеини в амазонийската джунгла и Андите. Случайният турист може да остане с впечатлението, че пищната растителност на тропическата гора предполага изобилие от плодове, ядивни семена и корени. Нещата изобщо не стоят така. Конкуренцията за наличните протеинови ресурси е толкова ожесточена сред хилядите животински видове, обитаващи джунглата, че почти всички използваеми органични материали са на практика свързани в живи системи. Човешкото проникване в тази среда значително се улеснява от едно такова растение, което потиска апетита.

Разбира се, потискането на апетита е само една от характеристиките на употребата на кока. Най-съществената от тях е стимулацията. Никак не е лесно да се живее в изпълнената с контрасти джунгла. Събирането на храна и построяването на жилище често означава да пренасяш огромни количества материали на значителни разстояния. Обикновено мачетето е единственото средство, с което можеш да си проправяш път в джунглата.

За древната култура на инките в Перу, а по-късно за туземното население и метисите колонисти, коката е била богиня, нещо като американския отговор на Бялата богиня Левкотея на Робърт Грейвз. Многозначителен е фактът, че Мама Кока, в облика на млада девойка, предлагаща спасителната клонка кока на испанския конкистадор, фигурира на титулната страница на класическия труд на У. Голдън Мортимър История на коката… (Mortimer 1974).

През 1859 г. кокаинът е изолиран за първи път. Фармакологията преживява истински разцвет и през следващите няколко десетилетия усърдно се провеждат изследвания върху кокаина. На този етап от нашата дискусия смятам, че е абсолютно задължително да споменем, че в началото кокаинът е бил посрещнат с овации като идеалното лекарство за морфинизъм! Между медиците, привлечени от новата дрога, е и Зигмунд Фройд:

В настоящия момент е невъзможно да се прецени със сигурност до каква степен коката би могла да подобри психичното здраве на човека. Имам впечатлението, че продължителната й употреба може да доведе до трайно подобрение, ако демонстрираните преди това задръжки се дължат само на физически причини или на изтощение. Да поясним: непосредственият ефект от една доза кока не издържа сравнение с този от инжекция с морфин, но ако погледнем на нещата от добрата им страна, няма никаква опасност от общи телесни нарушения, както в случая с хроничната употреба на морфин.

Тези открития на Фройд, от които той по-късно ще се отрече, не са били нито широко разгласени, нито добре приети в средите, където са били забелязани. Но пък не друг, а един състудент на Фройд от Виена, Карл Колер, осъществява следващата стъпка в медицинското приложение на кокаина — откритието, че той може да върши чудесна работа като местна упойка. Само за една нощ откритието на Колер предизвиква истинска революция в хирургията — през 1885 г. кокаинът е приветстван като изключително постижение на медицинската наука. Само че, когато употребата му се увеличава, е забелязано още нещо — ефекта му на силно адиктивен стимулант. Очевидно кокаинът е неназованата дрога, която предизвиква онази внезапна промяна на личността в Странният случай на доктор Джекил и мистър Хайд на Робърт Луис Стивънсън — факт, който допринася за бързо утвърждаващата му се репутация на новия и разрушителен порок на богатите и преситените.

В защита на кокаина

Не всички литературни свидетелства за кокаина го представят в такава зловеща светлина. През 1888 г. британският лекар Артър Конан Дойл написва знаменитата си повест Знакът на четиримата, в която неговият детектив, иначе безукорният Шерлок Холмс, коментира по следния начин своята слабост към кокаина: „Предполагам, че оказва лошо влияние върху организма. За сметка на това действа така стимулиращо и проясняващо върху съзнанието, че второстепенният ефект е маловажен.“

Коката следва модела, вече изграден с кафето, чая и шоколада, т.е. бързо привлича вниманието на предприемачите. Най-ярката фигура между тези, които съзират нейния търговски потенциал, е един французин, Анжело Мариани. През същата 1888 г. на пазара е пусната първата бутилка Вин Мариани за да бъде последвана от цяла кавалкада произведени на основа на коката вина, тоници и еликсири:

Мариани прави най-голямата реклама на коката в световната история. Запознава се с традиционните легенди за коката, обкръжава се с различни предмети от бита на инките, отглежда кока в градината пред дома си и ръководи търговска империя, която произвежда и разпространява неговото тонизиращо вино. Благодарение на рекламния си гений той успява да „запали“ света по своя продукт в много по-голяма степен от който и да било преди него. Кралица Виктория, папа Лъв XIII, Сара Бернар, Томас Едисън и стотици други знаменитости и медицински светила публично възхваляват тонизиращите свойства на неговите вина в поредица от дванадесет тома, публикувани от неговата компания.

откъс от книгата на Терънс Маккена Храната на боговете