Сподели тази статия.

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn

На 19 май 1977 г. 20-годишната Колийн Стан тръгва от град Юджийн в Орегон, за да присъства на рождения ден на своя приятелка в Уестууд Северна Калифорния.

Тъй като нямала пари и кола, тя решила да измине 400-те мили на стоп, пише сайтът Крими досиета.

Въпреки факта, че четири години по-рано Едмънд Кемпер убива няколко стопаджийки в Сан Хосе Калифорния, повечето млади жени подценявали опасността от този начин на пътуване. През 70-те години пътуването на стоп било начин на живот и младежите просто разчитали на добротата на непознатите.

sanduk1

Колийн решила, че лесно ще си намери превоз до съседния щат. Тя изобщо не се замислила какво би се случило, ако се качи в нечия кола и не може да слезе от нея. Но нейните похитители нямали намерение да я убиват. Те имали съвсем други планове за нея.


Дружелюбно семейство

В началото Колийн извадила късмет в пътуването, качвайки се на стоп в няколко коли, и до следобеда вече била изминала 350 мили. Тя пристигнала в град Ред Блъф, откъдето й оставало да измине още само 100 мили. Тя се опитвала да прецени всеки човек, когото спирала, и дори отказала да се качи в колите на двама непознати, които й се сторили опасни. Затова, когато до нея спрял един син Додж Колт, в който пътувало едно младо, дружелюбно семейство с бебе, тя с облекчение се качила на задната седалка.

sanduk2

Семейството, чието име било Хукър, подхванало приятелски разговор с Колийн, но след известно време тя забелязала, че шофьорът Камерън Хукър я наблюдава втренчено в огледалото за обратно виждане. Това я накарало да се раздвижи неспокойно. След около половин час спрели на една бензиностанция и Колийн отишла да използва тоалетната. „Един вътрешен глас ми казваше“ – спомня си тя, – „да избягам през прозореца и да бягам без да се обръщам назад“ , но тя успокоила страховете си и се върнала в колата. В края на краищата, мъжът едва ли щял да се осмели да й стори нещо пред жена си и детето си. Когато се качила те я почерпили с шоколадче.

Пътували в продължение на още около час и тогава Камерън направил едно внезапно предложение. Тъй като били близо до някакви много интересни пещери, той предложил да спрат да ги видят. Колийн не възразила и Камерън завил по един черен път, който сякаш водел в нищото. Той спрял колата и изключил двигателя. Неговата съпруга Джанис изглежда разбирала какво щяло да се случи, защото излязла от колата с бебето си. Внезапно Колийн се озовала срещу насочен към гърлото й нож и Камерън й наредил да вдигне ръцете си над главата и я попитал дали ще прави онова, което й нареди. Тя замръзнала от страх и, не знаейки какво друго да стори, казала „Да“. Тогава той й сложил белезници, завързал очите й, запушил устата й и завързал краката й.

Сега бил момента да вкара в употреба своето специално творение. Той извадил една кутия от шперплат, облицована с желязо, и я поставил на главата на Колийн. Кутията била тежка, с двойно изолирани стени, а дупката за врата била толкова тясна, че Колийн почти се задушила. Вътрешността й била облицована, което затруднявало дишането й. Тя щяла скоро да разбере, че носейки това, не би могла да яде, да пие, да чува и да вижда. Била потопена в пълен мрак. Тя почувствала, че Камерън я покрива с нещо тежко, което приличало на собствения й спален чувал. Когато колата потеглила отново, тя усетила, че се движат надолу по някакъв криволичещ, планински път.

Те спрели да си купят вечеря в някакво крайпътно заведение, а Колийн останала в колата, чудейки се дали ще види семейството и приятелите си отново. След това пътували още известно време и накрая колата спряла и Камерън развързал краката й и я накарал да излезе навън.

Вътре в къщата той свалил кутията от главата й. Това облекчение обаче, се оказало твърде кратко. Той я повел надолу по стълбите към мазето. Там я накарал да се качи върху една хладилна чанта и тя се подчинила. Той й казал да вдигне ръце над главата си и тя го направила. Тогава той завързал китките й с кожен каиш за тръбите на тавана. Започнал да сваля дрехите й и тя почувствала как ръцете му треперят от възбуда. Очите й все още били завързани, но тя усещала, че за него това е само прелюдия към нещо още по-лошо.

Камерън махнал хладилната чанта изпод краката й и тя увиснала във въздуха. Тя започнала да рита и да крещи за помощ. Камерън й обяснил, че в подобни случаи просто прерязвал гласните струни на своите пленници и, ако продължавала, щял да стори същото и с нея.

Той излязъл за малко, но после се върнал и започнал да я удря с нещо, което й причинявало ужасна болка. Тя запищяла за помощ, но това само го накарало да я удря още повече. Тя осъзнала, че той използва камшик. После я оставил да си виси там, като пръстите на краката й едва докосвали земята. Тя виждала изпод превръзката на очите си, че на пода лежи някакво порнографско списание, в което била снимана една жена, висяща от тавана точно като нея.

Но той нямал намерение да я остави на мира все още. Камерън бил толкова развълнуван от прясно придобитата си сексуална робиня, че скоро се върнал заедно със съпругата си. Те свалили дрехите си и правили секс точно под краката на Колийн. Тя не можела да повярва, че това й се случва. Тя никога не била чувала, че хората биха могли да вършат подобни неща, и не можела да разбере с какво е заслужила всичко това.

За нейно облекчение Камерън я свалил от тавана. Ръцете и тялото й били изтръпнали от болка. Той я накарал да вкара тялото си в друга кутия и, когато я затворил, осъзнала, че не може изобщо да се движи. След това отново поставил кутията на главата й. Сега тя била напълно неподвижна и почти не можела да диша. Тя започнала да крещи, което накарало мъчителя й да се върне. Той стегнал гърдите й с колан, което още повече затруднило дишането й и тя била принудена да спре да вика. Тя прекарала в това положение цялата нощ, мислейки че ще умре.

Нейното простичко желание да отиде на рождения ден на приятелката си, се превърнало в най-ужасното преживяване в младия й живот, което едва сега започвало.
Покорна съпруга

Камерън и Джанис Хукър с нищо не изпъквали в тихото градче Ред Блъф Калифорния. Камерън работел в местната дъскорезница, където го считали за надежден служител. През 1976 г. те наели къщата на 1140 „Оук Стрийт“ от възрастното семейство Леди, което живеело в съседство. Старците не знаели нищо за миналото на наемателите си, които изглеждали тихи и затворени хора. На Камерън му се отдавало повече да работи с ръцете си, отколкото да създава приятели. Той бил завършил гимназията в Ред Блъф преди четири години и през 1973 г. се запознал с 15-годишната епилептичка Джанис. Камерън забелязал, че тя е склонна на обработка, понеже правела всичко, което той искал от нея, само и само да получи вниманието му.

Камерън, който бил запален почитател на садо-мазо порнографията, убедил Джанис да му позволи да я съблече и да я завърже за едно дърво, провесена за китките. Техните перверзни сексуални занимания се превърнали в рутина и двамата се оженили през 1975 г. Тогава Камерън почувствал, че вече може да се разгърне на спокойствие. Джанис му принадлежала и той я превърнал в нещо повече от партньор в сексуалните си фантазии. Камерън водел танца, а Джанис се подчинявала. Ако не го правела, той заплашвал живота й и тя вярвала, че е способен да изпълни заканите си.

Такива мъже обикновено се отегчават от подобно покорство и започват да търсят нещо по-вълнуващо. Камерън искал млада сексуална робиня и имал нужда от помощта на Джанис, за да се сдобие с нея. Тъй като жените в подобна ситуация се страхуват да не изгубят любовта на мъжете си и виждат в подобно предложение възможност да намалят бремето на тормоза върху себе си, като го прехвърлят на някой друг, те често се съгласяват да съдействат. Всичко, което искала Джанис, било бебе и след това Камерън можел да прави каквото си иска. Тя приела сделката и започнала да обмисля бъдещето.

Той имал нужда от подготовка. Налагало се да измисли начин да задържи робинята си и да попречи на съседите да чуят писъците й, докато не й покажел къде й е мястото. Използвайки фантазиите си, той изработил кутиите, които скоро щял да използва за Колийн Стан. Джанис забременяла, родила детето и започнала да го отглежда. С минаването на месеците може би изглеждало, че Камерън е забравил за мечтата си, но не било така. Когато всичко било готово, той използвал Джанис, за да създаде параван на сигурност и тръгнал да търси жертва, която, както се надявал, щяла да бъде първата от много сексуални робини.

Предверие на ада

С настъпването на утрото Колийн се чувствала напълно изтощена. Тя почти не била успяла да мигне и сега се чудела какво следва. Камерън дошъл да я вземе. Той махнал кутията от главата й и после отворил и кутията, в която било оковано тялото й. Тя поела въздух с облекчение, но все още изпитвала ужас от този мъж. Дали щял да я пусне или й готвел нещо друго?

Той я държал гладна цял ден и накрая и дал да яде картофи и вода. Камерън отново я провесил за малко от тавана и после сложил кутията на главата й. Той й позволил да ползва нощно гърне и след това я разпънал на една решетка, където тя лежала неподвижно в продължение на часове.

Изминал още един ден преди той да й даде храна. Той я заставил да пие вода и да изяде един сандвич с яйчена салата. Тя го изяла, но денят бил горещ и влажен и тя отказала да изяде втория сандвич. Той ядосано й напомнил, че трябва да му бъде благодарна. Тя протестирала, че не може да хапне нито хапка повече, но бързо научила, че един роб трябва да прави каквото му се каже, без значение как се чувства.

Ядосан от нейното неподчинение, Камерън я провесил отново и я бил с камшика, докато припаднала. Когато накрая я свалил, тя все още не била гладна и изпитвала ужасни болки, но той я заставил да изяде остатъка от храната. Доволен, той я завързал, сложил кутията на главата й и си тръгнал.

Това щяло да се превърне в ежедневие: едно хранене на ден, мъчения, изолация и несигурност.

След като изминали четири дни семейството на Колийн се свързало с приятелите й в Уестууд и разбрало, че тя изобщо не се е появявала там. На 23 май те подали сигнал за изчезването й, казвайки на полицаите, че Колийн е висока 1,70 м. и тежи и 60 кг. Тя имала сини очи и дълга кестенявата коса. Колийн се била омъжила точно преди да навърши 17 години. Тя била напуснала училище и била сключила брак с 22-годишния Том Смит, но съвместният им живот продължил само една година. Тя се прибрала в къщи, за да вземе дипломата си за средно образование.

Том Смит бил очевиден заподозрян. Но той не бил притеснявал Колийн преди и полицията имала малко основания да смята, че сега е решил да я похити.

Постепенно надеждата угаснала. Семейството на Колийн знаело, че нещо ужасно се е случило с нея. Щяло да мине много дълго време преди да я видят отново. Сестрата на Колийн Дженис вярвала, че тя е убита или отвлечена от някой религиозен култ.

Майката на Колийн често се обаждала в шерифското управление, но те никога нямали нова информация за нея. Семейството загубило надежда.

Договор за робство

Колийн почти не виждала Джанис и бебето. През по-голямата част от деня лежала разпъната гола на една рамка, с вързани очи. Камерън често я посещавал, за да я бичува. Понякога я снимал и сам проявявал фотографиите. Друг път държал главата й под вода, докато загуби съзнание. Колийн често го питала кога ще я пусне и той винаги отговарял „Скоро“.

Въпреки нереалните си фантазии, Камерън притежавал и практична страна. Той осъзнал, че ако държи Колийн вързана по цял ден, това ще влоши здравето й. Налагало се да измисли друг начин да я държи под контрол. В продължение на десет дни той конструирал една нова кутия, която приличала на ковчег. Когато малката дървена килия била готова, Камерън сложил вътре нейния спален чувал. Той сложил тапи в ушите й и я оковал, преди да я затвори вътре. Тя щяла да стои там, докато той не я пожелае.

Всичко това продължило повече от месец, през който на Колийн не било позволено да се къпе. Тя отслабнала с десет килограма и менструацията й спряла. Кутията се превърнала в нейния свят и тя започнала да свиква с нея. Тя успявала да прецени кое време от денонощието е по температурата в кутията.

Бондидж сеансите на Камерън ставали все по-чести и продължителни. Той използвал нагряваща се лампа, за да гори кожата й и да и бие електрошокове. Понякога я душел, а бичуването никога не спирало. Той се възбуждал сексуално от това, което й причинявал, и в края на сеансите се гаврел с нея, но все още не я бил изнасилил.

Един ден решил да я впрегне в работа. Той приспособил една малка килия под стълбището и вкарал в нея Колийн, давайки й да бели ядки или да плете. Това се превърнало в нейното царство на свободата. Само там тя имала възможност да се движи, макар и малко.

Месеците минавали и Колийн навършила 21 години. Тя прекарала този ден, както и Коледа и Нова година, в ковчега. След осем месеца на мъчения и несигурност Колийн внезапно научила нещо ново.

Камерън се бил абонирал за един незаконен садо-мазо вестник, наречен „Вътрешни новини“. Броят, който излязъл на 1 януари 1978 г., съдържал една статия озаглавена „Те продават душата и тялото си, когато подпишат Договора за робство“.

Това му дало една идея. Той съставил договор, в който дал на Колийн робското име „Кей“ и сам се подписал с фалшивото име „Майкъл Пауърс“. Накарал я да прочете статията и да подпише договора с името Кей Пауърс.

Документът описвал правилата, които тя трябвало да изпълнява, а подписът й означавал, че тя е съгласна с тях. Сега трябвало да го нарича „господарю“ и да държи тялото си в постоянна „готовност“ за негово удоволствие. Ако не изпълнявала задълженията си, той щял да я даде на някой друг, който можел да се окаже не толкова добър като него.

Той я излъгал, че е платил 1500 долара, за да я регистрира в „Робовладелската Компания“. Обяснил й, че хората в тази компания ги наблюдават непрекъснато и подслушват къщата. Те знаели кои са роднините на Колийн и щели да ги убият, ако тя не се подчинява. Джанис също била негова робиня и в случай, че някоя от тях двете избяга, компанията щяла да ги накаже, като закове дланите им за греда и ги провеси от високо.

Колийн била негова заложница седем години, като условията се променяли непрекъснато от безумните идеи на Камерън. Тя се научила да изключва емоциите си. Осъзнала, че, ако моли за милост, го възбужда още повече и затова спряла. Тя сдържала сълзите си в негово присъствие, за да не показва как се чувства.

След време Колийн, която сега наричали Кей, била допусната да върши домакинска работа като готвене, миене на чинии и чистене. Но, когато Камерън изкрещявал „Внимание!“, тя трябвало незабавно да свали дрехите си, да застане на пръсти и да докосне с пръстите на ръцете си горната рамка на вратата между всекидневната и трапезарията.

Тя носела нашийник и регистрационна карта, която уж била издадена от робската компания. Камерън й разказвал чудовищни истории за нещата, които се случвали на непокорните робини. Езикът на една бил отрязан, друга била разкъсана крайник по крайник, а на трета били изтръгнати пръстите.

Тогава, една нощ Камерън вкарал Колийн в съпружеското ложе. Джанис се опитала да участва в сексуалната игра, но накрая се отказала и отишла в другата стая. Тази нощ Камерън за първи път изнасилил Колийн. След това редовно правел секс с нея.
Кутията под леглото

Кутията под леглото

Когато започнал да й вярва, че няма да избяга, Камерън й отпускал повече време в килията под стълбището и дори й позволявал да спи там. Но свободата й не продължила дълго. Семейство Хукър се преместило да живее в каравана, която им осигурявала повече усамотение, но в която пространството било силно ограничено. Камерън изработил една кутия, която влизала идеално под водното легло на семейството.

Тя разполагала с един час на ден, в който да измие зъбите си, да яде, да почисти нощното си гърне и понякога да измие косата си. Единствената й отмора била в почивните дни на Камерън, когато работела навън в градината, но той я държал непрекъснато под око. Той я предупреждавал, че компанията ги наблюдава и, ако се опита да избяга, те ще я намерят. Съседите, които я виждали и говорели с нея, вярвали, че тя е детегледачка. Тя дори получила позволение да тича за здраве и винаги се връщала.

От кутията си Колийн чувала всичко, което ставало във водното легло – от секса, до раждането на втората им дъщеря. Нито за нея, нито за Джанис имало възможност за лично пространство. Камерън ръководел парада.

Обикновено Колийн просто изпълнявала заповедите, но понякога правела грешки, за които бивала наказвана с електрошокове, които оставяли малки белези по кожата й. В крайна сметка това се обърнало в нейна полза.
Странно помилване

Колийн поискала Библия за една Коледа и Камерън й дал. Тя се потапяла в нея при всяка възможност. Той продължавал да й разказва за компанията и да я подлага на неща, които засилвали контрола му върху нея. Той сложил пиърсинг на срамните й устни за „идентификация“, но после й казал, че това е символ на брачна халка и че някой ден се надява да има деца от нея.

През 1980 г., три години след отвличането й, Камерън й позволил да излезе една вечер с Джанис. Те отишли в един бар, където се запознали с някакви мъже, с които се прибрали у дома. С разрешението на Камерън, Джанис дори спала с един от тях.

Когато Джанис загубила работата си, Камерън решил да използва робинята си, за да изкарва пари. Той я откарвал в Рино и съседните градове, където я карал да проси. Това било унизително, но Колийн нямала избор. Тя никога не използвала възможността да потърси помощ.

След това Джанис си намерила работа и Колийн била оставяна сама в къщата да гледа децата. Тя не се опитала да върне свободата си, макар да не била вързана. През нощта я оковавали за тоалетната чиния, което било тежко, но не по-зле от кутията под леглото.

Джанис си взимала работа за в къщи и карала Колийн да й помага. Двете жени понякога се карали, тъй като Джанис изпитвала ревност от вниманието, което Камерън оказвал на по-младото момиче. Тя искала Камерън да освободи Колийн. Камерън заставил Джанис да напусне работата си и да гледа децата, и Колийн трябвало да се върне в кутията под леглото. Камерън я убедил, че е платил на компанията 30 000 долара, за да осигури пълната й протекция, което било огромна финансова жертва от негова страна, за която трябвало да му бъде благодарна. Компанията била сложила подслушвателни устройства в колите, домовете и телефоните на семейството й, за да се увери, че тя няма да се свърже с тях за помощ.

Един ден той решил да се увери, че Колийн знае мястото си, като я накарал да захапе дулото на един пистолет. Без да знае дали оръжието е заредено, тя се подчинила на неговата заповед да натисне спусъка. Това я убедило, че един ден той може да я убие. Преди това Камерън я бил накарал да се сбогува с всички съседи, казвайки им, че ще заминава за Южна Калифорния. Те нямали представа, че тя е все още в караваната.

Колийн изпитвала мъка по семейството си и, като награда за нейното покорство, Камерън й позволил да напише три писма до сестрите си, в които да им каже, че е жива. Той проверил съдържанието на писмата преди да ги изпрати. Дори й позволил да се обади веднъж у дома от обществен телефон и накрая дори се съгласил да я пусне да ги види. Той казал, че компанията рядко позволява подобни неща и щяла да наблюдава много внимателно.

Тя била оставена в кутията цяла седмица преди пътуването. Камерън я предупредил, че преди това компанията може да я подложи на някакви тестове, и й описал музея, пълен със скелетите на други робини-бегълки. После казал, че компанията е решила да пропусне тестовете, но ако тя кажела нещо на някого, те щели да се втурнат и да я грабнат.

Камерън накарал Колийн да научи наизуст една фалшива история, според която той бил компютърен програмист на име „Майк“, с когото имала връзка. На 20 март 1981 г., три години и половина след отвличането й, той я завел да види родителите и сестрите си.

Баща й, който бил напълно изненадан да види нея и нейния нов „приятел“, който дори не изчакал да бъде представен, отбелязал колко отслабнала и измъчена изглежда Колийн. Роднините й смятали, че може с нещо да са я обидили, за да избяга така, и не смеели да я разпитват, за да не я изгубят отново. Много въпроси останали без отговор. Колийн не обяснила къде е била досега, но била извън себе си от щастие да ги види. Тя не била сигурна с колко време разполага – надявала се, че ще има цял уикенд – и всичко, което искала, било да оползотвори всяка минута.

На следващата сутрин отишла да посети майка си, която живеела наблизо, и двете отишли на църква, където се срещнали и с останалите роднини. Тогава всичко приключило. „Майк“ се обадил и казал, че скоро ще дойде да я вземе. Само след 24 часа той решил да прекрати визитата й.

Библейско озарение

Годината на половинчата свобода свършила. Камерън я сложил обратно в кутията и тя прекарала по-голямата част от следващите три години в нея. Веднъж тя успяла да изрита закования капак, но се уплашила от последствията и казала на Камерън какво е направила. Той поправил кутията и я вкарал обратно в нея.

Физическото й състояние се влошило. Косата й опадала и тя загубила още тегло.

Колкото и доволен да бил Камерън от притежаването на Колийн, той очевидно искал още. Той говорел за още робини, което означавало, че ще има нужда от допълнително място. Камерън решил да построи тъмница и накарал Колийн да изкопае дълбока дупка в двора. Затворът бил готов през ноември 1983 г. Той преместил Колийн в него, но дупката се наводнила и тя била върната в кутията.

Камерън бил сляп за една надвисваща опасност. Джанис не харесвала факта, че съпругът й прави редовно секс с Колийн. За да подтисне гнева си тя четяла Библията. Скоро я четяла непрекъснато. Джанис започнала все повече да се срамува от онова, което ставало в дома й.

Колийн навършила 27 години. В съзнанието си тя нямала друг живот, освен този. Тя отново получавала известна свобода и дори й било позволено да работи в мотел „Кингс Лодж“. Камерън й казал, че с тези пари ще й купи малка къща близо до тази на семейство Хукър.

Джанис започнала да посещава местната Назарянска църква и понякога взимала Колийн със себе си. Камерън също проявявал библейско вдъхновение, но с единствената цел да подчертае господството си над двете жени. Той казвал, че Господ благославя техния странен съюз, включително и сексуалните актове, които ги заставял да правят помежду си.

Въпреки всичко Джанис осъзнавала, че тази ситуация е аморална и затова отишла за съвет при пастор Франк Дабни и други членове на църквата. Тя обаче, не разкрила пълната истина, а представила случая като любовен триъгълник. Те й казали, че Бог не би одобрил подобно нещо. Тази забележка влязла под кожата й и тя започнала да замисля план.

На 9 август 1984 г. Джанис отишла при Колийн в мотела, в който работела. Тя й казала, че няма никакъв договор и никаква компания – всичко било лъжа. Колийн я изслушала и осъзнала, че сега нищо не я задържа при Камерън. Тя веднага напуснала работа и си тръгнала с Джанис. Тя останала още една нощ, като помолила Камерън да ги остави да спят двете заедно сами. Той се съгласил. Те използвали нощта, за да съставят план за бягството на Колийн, който щял да влезе в действие на следващия ден, когато Камерън тръгнел за работа.

Колийн се обадила на баща си в Ривърсайд и го помолила да й изпрати пари, за да си купи билет за дома. Той веднага й превел сумата. Тя се обадила на Камерън от автогарата, държейки билета си в ръка. Казала му, че знае за лъжите му и че си тръгва. Камерън заплакал, но Колийн вече не можела да бъде сломена. Тя се качила на автобуса и потеглила напред към истинския си живот.
Истината излиза наяве

Колийн се върнала при родителите си, но не казала на властите какво е преживяла. Тя не казала и на семейството си и продължила да поддържа връзка с Джанис Хукър по телефона. Джанис я помолила да пази всичко в тайна, докато тя самата не реши какво да прави. Камерън я плашел, но тя искала да го напусне.

Камерън и Джанис се разделили, но впоследствие пак се събрали. Те започнали да се отървават от всички доказателства, че Колийн някога е била в дома им. Когато тя се обаждала, Камерън я молел да се върне обратно, но тя отказвала. Всеки път ги уверявала, че няма да отиде в полицията.

В крайна сметка тя споделила някои неща с родителите си и те започнали да я карат да предаде тези хора на властите. Нейни братовчеди направили заплашителни обаждания по телефона на Хукър. Колийн казала на Камерън, че му прощава и че ще се моли за него, но не направила нищо повече.

Сетне Джанис напуснала Камерън отново, този път завинаги. Страхът и вината я изяждали отвътре. Тя имала нужда да говори с някого и избрала рецепционистката в лекарския кабинет. След като й казала истината, тя се уплашила какво би могло да се случи на дъщерите й и отишла право при пастора, за да си признае всичко. Той бил изумен от чутото и с нейно разрешение се обадил в полицията.

Детектив Ал Шамблин пристигнал в църквата. Тогава Джанис за първи път споменала името на Камерън във връзка с изчезването на една друга млада жена, на име Мари Елизабет Спенхейк, през 1976 г.

Прокуратурата знаела, че ще има нужда от помощта на Джанис, за да повдигне обвинения срещу Камерън, затова й предложила имунитет. Тя им разказала с подробности за отвличането на Спенхейк. То много приличало на похищението на Колийн, но тогава Камерън бил прострелял момичето в стомаха и го бил удушил. Тя не си спомняла къде точно Камерън е изхвърлил тялото и то така и не било открито.

Джанис им разказала за Колийн и за това как съпругът й бил промивал мозъка на момичето, за да го държи под контрол. Тя им казала как точно са се отървали от доказателствата и детективите започнали да разследват. Един екип отишъл да говори със съседите, които настоявали, че Камерън е „добър“, „нормален“ и „дружелюбен“ човек, а детектив Шамблин заминал за Ривърсайд, за да говори с Колийн. Тя потвърдила историята на Джанис, но заместник-областният прокурор Криста Макгуайър осъзнала, че са изправени пред голям проблем: Колийн няколко пъти е имала възможност да избяга и, когато накрая го сторила, не била съобщила на властите за случая.
Арестът на Хукър

Арестът на Хукър

Но тогава в ръцете на Макгуайър попаднала една тетрадка, иззета от караваната на Хукър. Вътре в нея имало фотография на договора за робство – документ, за който Джанис била казала, че е унищожен. Били открити също снимки на провесената от тавана и завързана Джанис. Следващият й разпит разкрил, че Камерън се е оглеждал и в други жени, които да отвлече. От караваната били иззети две ролки с непроявена лента, на която имало снимки на голата и прикована за рамка или провесена от тавана Колийн. Случаят изглеждал все по-добре.

На 18 ноември 1984 г. Камерън бил арестуван от детектив Шамблин.
Съдебно преследване

Камерън Хукър бил признат за виновен в десет углавни престъпления, сред които отвличане и изнасилване. Той не показал никаква емоция по време на произнасянето на присъдата.

Той бил осъден на 60 години затвор за сексуалните си престъпления, получил от 1 до 25 години за отвличането, и от 5 до 10 години за употребата на нож по време на последното. Адвокатът му незабавно обжалвал присъдата.

На последвалата пресконференция Колийн казала, че е доволна, че Камерън Хукър няма да има възможност да нарани друга жена.

Въпреки че все още се чувствала крехка, тя продължила с живота си. Намерила си работа и взела диплома по счетоводство. Открила начини да се чувства добре. Скоро се омъжила и родила дете. Нейната дъщеря я смята за храбър и силен човек.

„Животът ми“ – казва Колийн, – „не е по-различен от този на всеки друг“. Тя работи като доброволец на горещата телефонна линия за домашен тормоз и сексуално насилие и не пропуска да предупреди младите хора за опасностите от пътуването на стоп.

Всички обжалвания на Камерън Хукър са отхвърлени и той все още е в затвора.